Дачия Сандеро

Този разказ също е по-стар и прецених, че е полезно да присъства и тук. Изключително дълъг и според мен много, много полезен и обективен. Написах го за форума на Дачия преди няколко месеца, но сега за да се прочете трябва всеки да има регистрация. Тъй като според мен информацията е полезна и трябва да стигне до повече хора, предпочетох да направя текста отново публичен. Леко променена и „подобрена“ версия, без някои ненужни уточнения в първоначалната. Приятно четене.

Здравейте,

Тази вечер нямам какво да правя и реших да седна и да споделя всичките впечатления, които имам от колата на родителите ми – Dacia Sandero 1.6 Laureate MPI LPG.

Постът ще е доста дълъг, защото мисля да засегна абсолютно всичко, което ми е направило впечатление досега – със силните и слабите страни на колата. Както е редно, ще започна с предистория, за да имате представа на база какви коли и опит ще опиша впечатленията си. Целта ми е хора, които се колебаят дали да купят изобщо Dacia Sandero, да могат да „видят през моите очи“ и от моята гледна точка всичко. Ето малко предистория:

За да се ориентирате за мен – аз съм 84 набор и карам от 18 годишен. Колите, които съм карал досега в семейството:

  • 2 години: Opel Vectra A 2.0i (1993 г.)
  • 6 месеца: Жигула (1973 г.)
  • 3 години: Peugeot 205 1.4 XS (1988 г.)
  • 1 година: VW Golf 3 GTI 16v (1994 г.)

От всички изброени само Пежото си беше чисто моя кола, която гордо си купих през 2006-та и продадох 2009-та. Сега карам Голфа.

Преди да купим Дачията майка ми караше Голфa, аз си карах Пежото. Откакто имаме Голфа, нямаме някакви кой знае какви оплаквания, но непрекъснато нещо се чупеше. Вярно, все несъществени неща, но майка ми непрекъснато се изнервяше и взимаше всичко много навътре без да има нужда. Аз си ремонтирам сам всичко по Пежото и помагах за Голфа доколкото мога, но да поддържам 2 коли ми идваше в повечко.

Нашите седнаха една вечер, мислиха, мислиха и решиха, че могат да си позволят чисто нова кола, от магазина. Така се роди идеята, че ще се купува нова кола, която да не се чупи, да не се ходи непрекъснато по сервизи и в крайна сметка да се чувстваш спокойно в нея. От толкова трошки в семейството, никога не е имало никоя напълно читава кола. Изключение правеше единствено Vectra-та преди години, но пък тя изгни горката и я продадохме.

На мен се падна задачата да огледам пазара и да предложа какво да се купи. Родителите ми принципно са против даването на много пари за преходни неща като автомобили, пък и все пак преходът от стара към нова кола не е никак малък разход, така че беше взето решението колата да е максимално евтина, но да е добра инвестиция за бъдещето. Имайки предвид, че аз си имам друга кола, а нашите не пътуват често (но понякога им се налага), решението беше компактен клас, с евтина поддръжка и до пълен, ама пълен максимум 20 000 лева.

От сега казвам, че аз съм принципно против френските коли. Или с други думи – ако имам избор между немска и френска кола при всякакви други равни условия (цена, клас, двигател, всичко останало), винаги бих купил немската. Разбира се, немските (общо казано) в практиката винаги са по-скъпи при други равни условия, но това е дълга тема. След години наблюдения (и то лични в много случаи) над френското автомобилостроене, моето заключение е, че се правят грешки години наред, неправилни инженерни решения за какво ли не и най-вече екзотичен дизайн на много компоненти, който на по-късен етап се доказва непрактичен или труден за обслужване. Ако трябва да обобщя – всичко, различно във френска кола от останалите винаги ми е правило по-скоро лошо, отколкото добро впечатление. Това е мое мнение, не ангажирам никого с него.

Не че отдавна VW вече не са с народни цени. За напред често ще споменавам VW, защото аз лично съм фен на VAG групата (не ми се сърдете много, всеки има право на мнение).

Тръгнах да разглеждам ценови листи и затвърдих това, което си мислех и преди – добра немска кола за малко пари няма. VW или Opel за тези пари и този клас просто не съществува и при най-зверските отстъпки. Ако обобщим бюджета до таван от 20 000 лeвa и изключим автоматично всякакви premium марки, както и такива, от които лично аз никога няма да дам на нашите да си купят кола (Chevrolet, Daihatsu, Lada и т.н.), остават „стандартните“ за ширините ни. Това ще рече следните коли от най-предпочитаните от мен марки (с повече или по-малко екстри, в зависимост от цената):

  • Opel Corsa
  • Skoda Fabia
  • Ford Fiesta
  • VW Polo (с уговорки)

Може би и още, вече не помня. Очевидно по-нисък клас като пространство и извън разумния бюджет. Можеше да си купим някоя от тези коли, но следващите разходи по поддръжка никак няма да са малки (изключвам може би Fabia). Освен това няма да позволя колкото и да съм фен на VAG да се купи базово Polo, което хем ще е скъпо за поддръжка, хем няма да има климатик, ел. стъкла и т.н. Някак си не искам 10 години (примерно) да се кара кола без нито една екстра само заради емблемата на предния капак.

Реалността наложи да се погледне към предложенията на френското автомобилостроене. Колкото и да не ми се искаше. Изведнъж по-ниските цени станаха факт. За тези пари вече можеше да се мисли за по-базово Renault Clio Symbol, Peugeot 206 Sedan, още 1-2 възможности и… Dacia.

Аз си имам едно много специфично мнение за Peugeot и то не е никак добро. Не е създадено само от 20 годишното 205, а от обширни наблюдения. Наскоро близък мой приятел искаше да си купи 206 седан, от произвежданите в Иран. Жестока грешка. Който не вярва, още сега да се отправи към форума на Пежо и да потърси по темата. По пътя на логиката ако някоя кола ще се хвали, това ще се случи във форума на марката. Е, само загатвам, че за въпросното 206 седан, произведено в Иран във форума на Peugeot нямаше нито едно добро мнение. Не включвам тук нормалните 206, които са доста сносни коли всъщност(относитлено). Няма да обяснявам обаче за какви проблеми в чисто ново 206 седан се говореше. Отидете и проверете, не пиша празни приказки.

Най-интересното е, че въпреки като цяло лошото ми отношение към френските автомобили, никога не съм имал негативно отношение към Дачия. Вярно, старите Дачии от времето преди Рено да ги купи за нищо не ставаха. Може би не обичам френските коли, защото винаги съм ненавиждал изчанченото им мислене в стил „това ще го направим различно, само за да сме различни. Няма значение дали е по-добро“. В Дачия сякаш тази философия отсъства.

Загледах се в ценовите листи и модели и Sandero веднага ми привлече погледа. Честно казано дизайнът на първия Logan не ми харесваше никак, да не говорим за интериора, но Sandero беше приятна изненада. Моя близка приятелка има Renault Clio Symbol и като цяло за парите си от колата нямам лошо впечатление. Не ми доставя удоволствие да я карам, но разбирам направените компромиси и ги уважавам. Все пак за около 23 000 лева човек не може да има чак някакви особени претенции. Иска надеждност, ниски разходи, гаранция.

Така започва проучването ми дали Dacia Logan/Sandero си заслужава. Renault Clio Symbol не е компактен клас, а си е класически седан, с голям багажник и т.н., а майка ми искаше хечбек, компактна кола, но в която все пак да могат да се возят спокойно 4 човека с някакъв багаж. Sandero както ми беше симпатично, след много проучвания за Logan конкретно започна все повече да ми допада. Поприказвах си с няколко таксиметрови шофьори, които карат Logan, чух много мнения (някои противоречиви) и сигурно 2 месеца отсявах важната информация.

2 месеца. Помислете само. Интересувах се много активно, разпитвах хора, карали Logan, четох в чуждите форуми, създавах си впечатление. Най-интересното е, че и до ден днешен когато кажа на много хора каква кола са си купили нашите, реакциите са предимно следните:

  • Намръщване, обясняване колко е скапана Дачия
  • Тактично замълчаване с цел избягване на конфликта, свързан с горната реакция

Това според мен е много, много българска черта. Ако кажеш, че си си купил 15 годишно Ауди, всеки те гледа с почит и респект. Ако кажеш, че си си купил нова Дачия, вижте двете точки по-горе.

Тъй като Sandero беше твърде ново, за да има някой изобщо впечатления, се наложи да разпитвам масово за Logan и да се надявам, че Дачия няма да допуснат нови невиждани досега проблеми в новото си отроче. Принципно не съм фен и на купуването на току-що влезнала в производство кола, защото още има детски болести, но нямах избор. Трябваше да предоставя на нашите най-добрата кола за парите им (и покупка и поддръжка) и откъдето и да гледах и струвах, Sandero излизаше значително напред и по двата показателя. Да не забравяме и 4 годишната гаранция. Да, не е 3 годишна, както пише навсякъде. Четири години е.

Като споменах текущи разходи, това е може би една от най-силните страни на Дачия. Сигурно няма друга марка, чиито текущи разходи (обслужване, евентуални извън гаранционни ремонти и т.н.) да са по-ниски. Четях цени, гледах, струвах и ден след ден се убеждавах, че това е колата за майка ми откъдето и да го погледна. Няма да навлизам в подробности защо останалите марки малко по малко отпаднаха, но ми стига да кажа, че като цена, качество на пръв поглед, общо излъчване, гаранционни условия и текущи разходи колата просто нямаше равна на пазара ни.

Все пак разпитвах и проучвах колкото мога, защото изборът е важен, а това беше моята задача. Парите не идваха от мен, но аз индиректно щях да избера какво да изплащат и карат родители ми много години напред. Исках да им помогна да направят правилния избор.

Най-големите ми притеснения и ужас бяха да се купи несполучлив модел, който да започне да дава дефекти, да има детски болести, проблеми и в крайна сметка майка ми и баща ми да наливат всеки месец пари в нещо, което да им създава ядове. Парите не са толкова много за нова кола и все някъде трябва да е пестено. Целта ми беше това да не е техниката. Исках колата да е базирана на солидна техническа база.

Вече примирил се, че ще се купи кола с френски гени, трябваше да проуча поне явните им слаби страни. Не ми се сърдете, че подхождам толкова скептично към френски коли, но самият аз съм имал 3 години такава. Вярно, скапано, адски старо Пежо 205 от 88 година, но много приятели имаха далеч по-нови и хубави френски автомобили. Всички имаха да не кажа едни и същи проблеми и недомислици. Независимо дали са произведени 1988, 1998 или 2008 година. Бях длъжен да се съмнявам.

Първият голям кошмар беше спестен в Sandero: задното лагерно-торсионно окачване. Чудесно! Окачването е полунезависимо с проста H-образна греда с пружини. Здраво като бик. Не толкова комфортно, но пък надеждно. Никой да не смее да хвали торсионното окачване на Рено и Пежо, никой. Това е пълна глупост. Червена точка за Дачия.

Вторият голям кошмар също беше спестен поради самото естество на автомобила: екзотиката. В тази кола няма експерименти. Всичко е просто и самодостатъчно. Няма повече електроника от нужното, няма изкелиферчени опити за екстравагантност и прекалена демонстрация на „ние пък правим нещата така“. Воланът не е с неподвижен център, километражът не е електронен, копчето за аварийните светлини не е до ръчната (или още по-зле: над волана), бензиновите мотори са прости, прости, ама още по-прости, окачването е стандартно, воланът няма 10 копчета по него (които след известно време да спрат да работят половината), климатикът е с елементарно ръчно и логично управление, резервоарът не се отваря с жило от незнайно къде в купето. Няма смисъл да продължавам. Тази кола е проектирана с цел да е просто кола.

Още от началото знаех, че използваните части в нея са до голяма степен стара, но изпитана през годините технология от Renault. Може да не е любимата ми марка, но като погледнах обективно, разбрах че в тази кола всичко е вече изпитано от механична гледна точка. Двигатели, скоростни кутии, окачване, странични агрегати – всичко това е използвано години наред в стари модели на Renault, евентуално е с оправени проблеми, възникнали през годините (не ме интересува) и е сложено в кола, която самата се опитва да е максимално проста поради цената си. Всяко нещо, което го няма, не може да причини проблем, нали така? Разсъждавайки по тази логика + добрия външен вид + добрия (за парите си, разбира се) интериор ме накараха да гласувам доверие на Sandero. И не съжалявам.

Споменах евтини текущи разходи, нали? Купуването на една кола е лесно, но какво става след това при всяко обслужване и следгаранционно притежание е много, много важно. Не исках семейният бюджет да олеква с 500 лева на всеки 15 000 км за обслужване, което при други марки е доста лесно постижимо. Това е така нареченият „данък емблема“. Караш ново VW (не важи за старите), плащаш за поддръжка като поп. При premium марките е още по-зле. За щастие Дачия попада в марките с практически най-нисък имидж (незаслужен според мен на база солидната си техника, но това май тепърва ще се доказва). Това пести много разходи в дългосрочен план. Нещо, което бързо осъзнах.

Нашите също нямаха нищо против. Те за разлика от мен никога не са били почитатели на определена марка и нямаха моите леки психологически проблеми с надписа Dacia на предната решетка. Разгледахме ценовата листа и бързо взехме решението, че ще се поръча с най-високото ниво на оборудване. Просто нямаше как да си купим през 2009 година кола без серво на волана, климатик или електрически стъкла. Разбира се, всеки си прави преценката. Цените започват към момента на писане на тази статия от малко над 13 000 лева. Целта на тези коли е да бъдат максимално евтини, така че всеки е преценил от какво има нужда и от какво не. Аз реших, че да се спестят 3000 лева след което да караш 10 години кола без климатик и всяко лято да се потиш или да развиваш мускули докато паркираш и да въртиш ръчки докато сваляш прозорците няма нужда.

В случая с Дачия този избор е лесен, защото цената на екстрите е ниска. Вече не помня конкретно ценовите листи, но близо 3300 лева деляха най-базовото ниво от най-високото. Няма смисъл да обяснявам как базовото ниво включва едва ли не само педали и волан. След като в крайна сметка се взе решението за марката, модела и оборудването, дойде реда на едно от най-важните неща – двигателят.

Приоритети бяха – надеждност, ниски разходи в перспектива. Спорът дизел/бензин е стар колкото света и няма нарочно да навлизам в подробности, защото мога изпиша 2 пъти колкото този пост по въпроса. Накратко:

Аз съм твърдо против покупката на турбо дизел на старо поради 101 причини. Не че е много страшно, но крие подводни камъни. За мен атмосферният бензинов мотор на повечко километри е много по-разумният избор, но в случая се отваряше възможност да се купи нов дизел. Чудесно. Ако купувах сега кола за себе си и имах парите, пред съпоставими по мощност атмосферен бензин и турбо дизел, не бих се и замислил и взимам дизела. Не съм глупав. В момента карам Голф 150 коня атмосферен бензин, но винаги ще уважавам модерните турбо дизели, защото в ежедневието това е по-пригодният двигател за масите. Има много повече въртящ момент в по-масовите ниски обороти, по-еластичен е, харчи малко и при еднаква мощност спрямо атмосферен бензин, прави впечатление (само впечатление) на хората, които не могат да карат, че е по-мощен. На практика, разбира се, не е, но в ежедневието е по-удобен. Да не говорим, че е по-икономичен.

При слагането на газ в уравнението, икономичността му отива на кино, но кефът не.

Е, няма да говоря какво става с турбо бензинов мотор, но тъй като през последното десетилетие има само един масов бензинов турбо мотор, монтиран на няколко марки и това е 1.8Т на VAG, турбо бензинът и досега е нещо като табу и практически не се разглежда като вариант, особено в този ценови клас. Иначе той е моят избор ако имам парите да сипвам бензин след това.

Разбира се, турбо дизелът има недостатъци и най-големите 2 за мен се заключават в 2 агрегата: трубината и инжекторите на по-новите. Скапаната ни нафта и не чак толкова редките проблеми с турбини дори на нови дизели свежда надеждността им в моите очи. Сега хората с дизели да не ми скочат. Знам, че нито едно от тези 2 неща не е задължително да създаде проблем, но аз искам за родителите си възможно най-безпроблемния двигател. И най-икономичния (левове, не литри) в дългосрочен план. Това се нарича атмосферен бензинов мотор + газов инжекцион. Толкова е просто!

Вмъквам уточнение и повтарям – ако сега купувам нова кола за себе си, тя ще е с най-големия възможен турбо дизел за купето. Липсата на газови бутилки, големият пробег и чудесната тяга от ниски обороти са убийствени предимства. Атмосферна бензинова кола без газ не бих карал. Няма нито едно, ама нито един предимство пред турбо дизел. Освен надеждност.

Проучванията ми показаха, че двата 1.4 и 1.6 мотора са много стари и изпитани агрегати на Renault, с адски проста по съвременните стандарти конструкция, евтини (ако се наложи) части, само 1 разпределителен вал, 8 клапана, тотално непретенциозни към горивото в милата ни родина и най-важното – липса на какво да се чупи по тях.

Това разбирам аз под надежден мотор. Допълнен с газов инжекцион, това става практически вечен мотор, с никакви бъдещи проблеми. Евентуално прегаряне на изпускателни клапани от по-високата температура на горене на газта след ххх ххх километра, което честно казано много малко ме вълнува.

Сигруно 1.5dCi-то също е много добро. Сигурен съм. Обаче вече има изписано по форумите не малко за проблеми с турбината му, за запушени инжектори, загуба на мощност, замръзнала нафта, разноцветни пушеци, заминали съединители и т.н. Не казвам, че това се случва на всеки. Далеч съм от мисълта. Най-вероятно са единични бройки. Но едва ли някой ще се оплаче от каквото и да е по простия бензинов мотор. Пали при всякакви температури, няма турбина, няма потенциално дори какво да се обърка. Не ме нападайте. Всеки обича своето.

Изборът между 1.4 и 1.6 беше случаен. Аз винаги бих дал 1000-те лева повече за 1.6, но нашите искаха 1.4 заради по-ниската цена. Предупредих ги, че ще е слаб за купето (не че 1.6 е силен по моите критерии), но те си искаха 1.4. Тъй като от вносителя даваха цели 2000 лева отстъпка за коли на склад, в крайна сметка майка ми си хареса Сандеро, чиито цвят съвпадаше с бройка с 1.6 мотор. Моят съвет да го вземат също натежа и така решението падна на мотор 1.6.

Газовата, особено от официалния вносител и с гаранция беше повече от задължителна. Оскъпява колата с 1600 лева, а реално се избива за не повече от 2 години. Сега не ми се навлиза в сметкаджийство, но е някъде там при пробег от 10 000 – 15 000 годишно. Тъй като и без това се възползвахме от страхотните 2000 лева отстъпка за кола на склад, реално цената на Сандеро-то с 1.6 мотор, всички екстри, газов инжекцион и каско се закръгли на около така предвидените 20 000 лева.

Перфектният избор за този бюджет с главни приоритети колата да не е прекалено малка, да има всички нужни екстри без глупости, да има евтина поддръжка в дългосрочен план, горивото й да не е скъпо и най-най-най-важното – да е надеждна. Стига чупещи се Голфове. Вече изредих доводите си за последното.

В момента е малко спорно кое е по-евтино – карането на газ или дизел. Бензина не го разглеждам дори. За мен е ненужно самоубийство, но всеки има право на избор. Ако вземем за референтни стойности 6/100 дизел и 12/100 газ в София, разликата е в рамките на 1-2 лева за едното от двете горива в зависимост от моментната цена. Понякога единият вид гориво излиза малко по-евтин, понякога другият. Обикновено градско са много близки, извънградско газта е по-евтина. Разбира се, цените варират и е имало времена с 2.20 дизел и 0.86 стотинки газ, имало е времена с цени от 1.20 газ и 1.80 дизел.

Бензиново Сандеро в дългосрочен план е най-неизгодно. Дизелово и газово са доста сходни при положение че (разбира се) не се наложат извънпланови ремонти по мотора. Тук гледаме само разходи. За мен газовото е по-сигурният вариант ако тази кола ще се кара много. Както казах – няма какво да му се случи.

Дизелово и газово Сандеро имат и доста сходни покупни цени, така че това не е фактор.

Дизеловото ще е много по-приятно за каране всекидневно обаче. Сигурен съм, че всеки по-запознат няма как да не се съгласи с мен. Особено по-мощният дизел. Може и той и 1.6 бензина да са 85 (90) коня, но дизелът определено ще се стори на всеки шофьор по-приятният мотор. На мен лично 1.6 ми е много слаб мотор. Съжалявам, но за мен това трябва да е едва ли не базова моторизация и от там нататък да се предлагат тепърва по-мощни мотори, но това е мое мнение. Сега никой да не започне да пише безсмислени коментари как кара 1.6 мотор на еди си кое купе и му се струва достатъчно мощен. От 1.6 до 1.6 мотор, от скоростна кутия до скоростна кутия и от купе до купе може да има разлики от небето до земята.

Дизелово Сандеро не съм карал, но по-високият въртящ момент на ниски обороти ще си каже думата и колата ще се чувства по-динамична от слабия бензинов мотор. На старт от светофар бензинът ще бие, но в реалния свят дизелът ще е победител.

1.4 не искам да си представям дори. За мен (за мен) това ще е неприложимо слаба моторизация и откровено би ме дразнело. Има хора, на които им харесва, но просто не сме от една порода.

Та, отидохме на тест драйв, покарахме колата, купихме я. Аз я докарах от магазина до блока. Няма, няма, такова удоволствие!!! Пожелавам този момент на всеки поне веднъж в живота му! Качваш се, на километража пише някакви смешни 30 км (все пак са го карали малко, за да му сложат газовата преди да го вземем), а вътре си мирише… на ново :)

Сега, 6-7 месеца и 9000 км по-късно, вече мога да кажа много за нея. Предимно я кара майка ми, защото е кола за нея, а и аз и баща ми си имаме други, но 3-4к съм й направил. Никак не са много, дори са смешно малко, но реших, че е време да споделя впечатленията си. И добрите и лошите. Целта ми е да съм обективен.

Окачване: много ми харесва колко е комфортно. За мен това е по-скоро комфортно окачване. Просветът е много голям, няма никакъв проблем с дупки и високи бордюри. Колата е доста проходима за класа си. Повечето коли в този клас са по-ниски. Дори не ми е известна по-висока. Окачването е дългоходово, според мен за парите си добре обезшумено и меко. Лошата страна е наклоняването в завой, което по моите критерии е повече от нужното, но с този просвет това е цената, която се плаща. Не ми харесва усукването на задницата при бърза смяна на динамичния център на тежестта ляво-дясно-ляво-дясно, но е приемлив компромис с оглед целта, за която колата е направена. Все пак отправната ми точка е Golf 3 GTI и също спортно Peugeot 205 (както и още много коли, разбира се), но като тегля чертата – подходящо е настроено за целта, която колата трябва да изпълни. Поведението в критични ситуации е добро, има тенденция към недозавиване, което е по-безопасно от алтернативата. Безшумно е. Дано се запази възможно повече време така. Не препоръчвам движение с висока скорост заради големия просвет, сравнително късото междуосие и общо архитектурата на купето, което е високо, с висок център на тежестта. Скорост над 130 км/ч не е нужна при тази кола, а и води до висок разход. Да не забравяме закона, разбира се.

Обезшумяване: за моя изненада е добро. Очаквах по-зле от толкова евтина кола. Вътре е приятно безшумно. Дори вятърът при 160 е в рамките на допустимото. Моторът за мен е нормално обезшумен, по-скоро добре отколкото зле. Черна точка: пускането на климатика винаги е съпроводено с изсвирване когато се зацепи. Не изчезна, няма и да изчезне. Явно е така. Не знам дали е само при тази бройка или при всички, но е леко стряскащо за човек, който се е качил за първи път. Вътре нищо не дрънчи и не издава шумове. Както и се очаква за нова кола. Когато се пусне въздухът в купето на по-висок дебит, става шумен. За мен повече от нужното. Само това ми е оплакването откъм шум. Особено ако духа откъм предното стъкло (отгоре).

Интериор: става. Не е много качествен, но за тази цена си е направо добре. Изглежда на места модерно, на места евтино, но като тегля чертата не ме дразни и съм доволен. Всички нетипични неща за френските коли са на лице: фарове и халогени, пускащи се от лоста за мигачите, клаксон на същия лост, копчета за ел. стъклата на централната конзола, а не на лявата врата, резервна гума под колата, а не в багажника (това спада в екстериор, но пак дразнещо и мръсно ако се наложи да се сменя). Харесва ми логичното управление на въздуха, температурата, климатика. Заложили са на класическите 3 врътки. Смяната между вътрешен/външен въздух е нетипична и нелогична. Като се свикне, е ок.

Копчето за аварийните е на много добро място. Евала. За пепелник и запалка не знам – не пуша, в тази кола никога не е и няма да се пуши, така че не мога да споделя дали е удобен. Виждал съм коли със зверски неудобни пепелници, затова го споменавам.

Не добре изчислено е разположението на чистачките. Прекалено много повърхност остана неизчистена на мястото, където двете чистачки се срещат, но не долу, а горе по средата на стъклото. Това води до стичане на вода по средата, което е много, много изнервящо.

Дразни ме, че ел. стъклата не са автоматични и не разбирам за какво са спестили нещо тооолкова евтино, а същевременно толкова полезно. Също така ме дразни, че светлината за мигачите е една, а не отделно за ляво/дясно. Непускането на чистачките автоматично когато пръскам също ми се струва глупаво. Последното дразнещо е, че ел. стъклата не работят когато колата не е на контакт. Малки неща, но показателни. В 15 годишния Голф имам автоматични ел. стъкла, които работят 1 минута след като съм извадил дори ключа за запалването, пускане на чистачките при пръскане няколко пъти автоматично и отделни лампички за ляв/десен мигач.

Отделен въпрос е, че на Голфа лявото ел. стъкло не винаги работи, дясното скоро и то ще иска смяна на жилото, чистачките понякога са адкси бавни и моторчето стърже, степента с прекъсване не работи, копчето за аварийните ми остава често в ръката, а лостът за мигачите не се връща винаги след десен завой. Стара кола. Обаче е мислено за детайлите когато е била нова преди 15 години. Това според мен отделя скъпата кола от евтината – детайлите. Тези малки неща, които всъщност може да се преглътнат, но понякога те дразнят много и няма какво да направиш.

Всичко друго е наред по обслужването.

Странно е решението с 3-тия колан на задните седалки. Никога няма да ми мине през главата да се намира там – на покрива. За мен не е добро решение, не изглежда красиво и пречи малко на обзора назад (не че пречи, ама поглеждаш в задното огледало и… виси колан). Не е естетично. Но това са глупости.

Отвън колата за мен е доста красива. Харесват ми линиите, особено предницата. Каросерията е висока. Не говорим само за просвет, а за разстоянието между долната й част и капака/покрива. Обемиста е така да се каже. Отвън бие на мъничко SUV. Вътре също се седи доста високо. На момент като се кача от Голфа вътре и все едно наистина сядам в SUV. На мен това определено ми харесва. Обзорът е супер. Нямам забележки. Назад само е зле, но на мен не ми пречи. Майка ми сигурно още не може да свикне назад.

Гумите ми харесва, че заводски са 15-ки и то нормалнопрофилни. Не са спестили да сложат някои грозни и по-лоши откъм пътно поведение 14-ки (по-малък външен диаметър ако се запази височината). Освен това размер 185/65/15 си е класика е и евтин за разлика от изчанчения 195/50/15 на Голфа, за който гумите са 50% по-скъпи (не се шегувам).

Заводските чистачки вече скърцат и не са добри. Смених ги с безшарнирни. За мен са спестили качествен материал тук. Хубаово е, че това е несъществено.

Преди няколк дни слагах зимни гуми и огледах окачването. Супер е. Добре оразмерено, няма мънички елементи по него (както за съжаление има в не малко други рена и пежа/ситроени от миналия век). Всичко е на пръв поглед без изненади. Дори нещо да се обади, ремонтът ценово ще е в много, много народни измерения. Рейката ми се видя малко ниско и незащитена от проникване на луга ако се скъса маншон, но това са субективни глупости.

Багажникът е по-скоро малък за класа, а с газовата близо 1/3 от повърхността (не обема) му вече е заета. Това е голям минус на газовата пред дизелово Сандеро, признавам. Всичко е въпрос на компромис. Не пренасяме всеки ден гардероби, а и си имаме друга кола за целта :) За мен колата е достатъчно компактна и все пак може да се товари ако се наложи. На майка ми й върши перфектна работа – нито й е малка, нито разхожда ненужно още няколко педи багажник със себе си всеки ден.

За мен като тегля чертата, Сандеро-то изпълнява перфектно предназначението си и за парите си е много, много честна оферта.

Как се кара:

Започва се. Тази кола има много плюсове и минуси. Ще гледам да съм обективен.

Като седна, ми трябва доста време да се наглася. Харесва ми регулируемата седалка на височина (за мен най-високата позиция е най-удобна), регулируемият волан, огрооомните огледала. Сериозно – тези огледала за мен са най-добри огледала за кола от този клас, която съм карал изобщо. Всичко се вижда в тях и няма мъртва точка, за разлика от много други. При паркиране и малко надигане нагоре, спокойно се вижда ръба на гумите и бордюра, което особено за паркиране от жена е невероятно удоволствие. Другата кола с такива невероятни огледала е Mitsubishi Colt предпоследно поколение.

Адски, адски лек съединител. Не знам за дизелите, но и на 1.4 и на 1.6 бензин съединителят е играчка. Харесва ми. Като за тази кола е страхотно подходящ. Градско е шега да се борави с него. За спортни натури не става, но колата няма и такива претенции, така че всичко е на място. Карал съм страхотни коли със супер гадни съединители, които развалят всичко. Личен пример (съжалявам) – дизелова Mazda 6 (2006 година). Е с това никога няма да мога да свикна. Този е супер!

Страхотни спирачки. Лек педал, малък ход, голямо усилване. Като всяко модерно Renault. Тези спирачки не могат да се сбъркат. ABS-ът е ясен, за къде без него. Обаче малко хора усещат и изобщо знаят за наличието на спирачен асистент. Хубаво е, че го има. Особено за хора като майка ми. В критични ситуации намалява спирачния път и кове колата на място, но на моменти се е подвеждал от бързо (не силно) натискане на педала и води до по-рязко спиране от нужното.

Ако трябва да го опиша с 2 думи – спирачният асистент следи скоростта, с която задкормилното (човекът) натиска спирачния педал и ако установи, че тя е висока, независимо че може да не е с пълна сила, се създава максималното хидравлично налягане в системата и колата се довежда до зоната на действие на ABS (максимално възможното бързо спиране според условията на настилката). Асистентът задържа високото налягане докато не пуснете педала (може да го държите дори леко, но решил ли е, че сте го натиснали бързо (не силно) и задействал ли се е веднъж, максимално бързото спиране продължава). Може да не го описах добре и да е детайл, но е важен детайл, който адски малко хора осъзнават. Налага се преди години, защото се установява, че предимно жените като се паникьосат, скачат бързо на спирачките, но ги е страх да приложат достатъчно усилие над педала, за да спрат максимално бързо. Тогава спирачният асистент разпознава по скоростта на натискане това желание и го прави вместо тях (симулуира натиснат до дупка педал).

Воланът е зле. Не ме кефи. За мен е страхотно неинформативен и тежък, особено около централна позиция. Рейката прави впечатление на позиция „не ми се работи“ когато воланът сочи право напред и първоначалното усилие, за да даде хидравлична помощ, е голямо. Това прави леките криввания за заобикаляне на дупки с по няколко градуса от централна позиция неизпълнимо с „2 пръста“. Тъпо. Паркиране на място не е проблем, но можеше да е по-лек и най-вече гумен. Твърдата пластмаса е за мен минус. Захвата за волана не е добър и често управлението с 1 ръка не е лесно на място.

Тежък волан предполага леко усилване от рейката и от там по-добро чувстване на пътя. За съжаление тук не е така. Имаме едната лоша страна за сметка на… друга лоша. Усещането за пътя за мен е лошо. Воланът е синтетичен. Бърза смяна ляво-дясно-ляво е инертна. Рейката не обръща бързо посоката на усилване. Съжалявам, обективен съм. Хубавото е, че тази кола се кара от хора, за които това не е никак важно и не им прави лошо впечатление. Само за сравнение – Пежо 205 с волан без серво усилване (но и по-лека предница) е далеч, далч по-удобно за управление и освен на място практически винаги е с по-лек, удобен за малки корекции и най-вече с отлично обратно чувство за пътя волан. Двете коли да се карат една след друга е като ден след нощ.

Голф 3 със серво също е класи като усещане над този волан. Поне GTI, не знам за другите с по-ниско оборудване и различни рейки. Много, много лек около центъра, много лек при паркиране, гумен за лесен захват и с 2 пръста и (съжалявам, факт) същевременно с много по-добра обратна връзка от пътя. Не знам как са го постигнали VW, но имат изключително по-сполучливо управление. Същото впечатление се запазва за Голф 4 / Ауди А3. Убийствено управление.

Скорстите са „ок“. Влизат точно, няма проблеми. Задната е като 6-та, понякога не влиза от първия път, но това е нормално. Вкарването й винаги е съпроводено с лека вибрация на цялата каросерия. Не е (много) дразнещо. Можеха да са по-прецизни, но нямам оплаквания. Не са реализирани с жило, а с щанги, което води до предаване на вибрациите от мотора по скоростния лост. При колите по-висок клас това обикновено се избягва. Пак изпадам в подробности…

Моторът. Ах, моторът. Ами слаб ми е. Съжалявам, казах си го. Топ моторът за купето като характеристики по книжка (ускорение до 100, максимална скорост) за съжаление за мен трябва да е базов за това купе. Както вече казах дизелите ще са по-подходящи. На този му липсва въртящ момент, бидейки 8 клапанов не обича и високите обороти, по общи приказки (на които вярвам) и странично по лични наблюдения не е и особено икономичен.

За сметка на това е прост, няма какво да му се счупи, изпитан е с времето, върви с всякакво гориво и е под 100 коня, така че данъкът е нисък. Абе приемлива работа за човек без претенции. За спортно каране не става. Дори по-малкият 1.4 с климатик не знам дали ще може да държи 130 по магистралата при малко по-голям баир. От форума 1-2 човека казаха, че може. По-скоро предразполага към балансирано, спокойно придвижване. Високи скорости с тази кола е хубаво да се избягват. 130 са разумният максимум. Не че не може, просто не е предвидена нито откъм мотор, нито откъм купе. Другите Дачии не съм ги карал – може особено при MCV-тата да е по-добре положението.

Нещо, което се сещам да добавя сега, 22 000 км по-късно: моторът има много „лоши маниери“ в ниски обороти, изразяващи се в много сериозни вибрации. Карането под 1600 оборота с малко повечко газ гарантира много вибрации, които не само се чувстват в цялото купе, но и има много неприятно басово бучене. Контрастът с Голфа е от небето до земята. При него може на 5-та с 900 оборота да дадеш пълна газ, при което нищо не вибрира, нищо не бучи.

Това прави всекидневни неща като минаване през легнал полицай на 2-ра неприятни. Падането до около 900 оборота на 2-ра е ужасно. При Голфа, дори при падане малко под обороти на празен ход на 2-ра, не трепва нищо.

И тъй като този мотор (бидейки 8 клапанов) изобщо не харесва високи обороти (над 5000), се оказва, че не харесва и много ниски. Използваемия всекидневен диапазон е ~1700 – 5000 (Голфа: 1000-6800). Например с Голфа на равен път с 60, можеш спокойно да караш на 5-та с 1200 оборота (примерно), докато в Дачията ще бъдеш наказан ужасно ако се опиташ.

Разход на гориво – между 8.5 и 11 в София по бордови за бензин. Зависи къде и как. Всеки знае – може и 7 да харчи при кръгчета по Цариградско, може и 20 да харчи при кръгчета по Евлоги Георгиев.

Компютърът изчислава разход за движение на бензин. Когато газовият инжекцион е активен (бензиновите дюзи се изключват, а работят газовите), разходът на газ е точно, ама точно 17% отгоре докато колата се разработваше и 15% сега. Няма значение градски или извънградски цикъл. Засичано е много пъти. Мнооого пъти. Просто харчи средно 15%-16% повече газ от показанието на бордовия за бензин. Което е напълно нормално.

Газовият инжекцион е супер. Никакви оплаквания. Настроен е на 30 градуса температура на антифриза да превключва на газ, което е добре. Дори сега в по-студеното време палиш, тръгваш и след 500-800 метра караш на газ. Лятото – 30 секунди след като запалиш от студена кола. Говоря преносно – само за ориентир на тези, които нямат и ги е страх, че с газовия инжекцион зимата ще карат едва ли не само на бензин докато загрее. Освен това зимата докато почистваш снега ако оставиш мотора да загрява, най-вероятно като влезнеш да я подкараш, вече ще е минала на газ.

За незапушването на бензиновите инжектори е хубаво през известно време да се минава 1 резервоар на бензин (или по-малко, на собствено усмотрение).

Най-високия разход досега в града, който е правила е към 11/100 бензин, т.е. 12.6 газ. Или казано в левове – 13 лв на 100 километра.

Сравнение – Голфът (2.0 16v, 150 коня) под 13-15л/100 бензин не пада. Това са 16-18л/100 газ. Или 17-19 лв на 100. Но и се кара по мааалко по-друг начин :)

Пежото 205 (1.4, 2 карбуратора, 80 коня, 820 кг купе) се движеше в диапазона 10-12/100 газ в града. Т.е. като Дачията. Вървеше 2 пъти повече от нея обаче. Не, не, никак не се шегувам.

Още подробности: Отначало като я карах Дачията, много ми се уморяваше десният крак. Сега си намерих позиция, ама пак не ми е много удобно. Мястото за десния крак за мен не е добре изчислено. Определено за дълъг път ми е неудобно, но пък сигурно има хора, на които им е удобно. До тяло си е. Няма позиция за почивка на левия крак. 15 годишният Голф има. Лесно се правят тези неща.

Освен това кракът ми се закачаше в една пластмаса, която стърчи от централната конзола, точно до педала за газта. Според мен производствено недоглеждане. Не може да си правил сериозни тестове на една кола и да я пуснеш в производство с пластмаса, която ти се закача в обувката за газта. Още някой във форума го беше написал същото, така че явно не е единичен случай. На хора с по-малки обувки или на жени най-вероятно не им се случва.

Гумените стелки бързо се пробиват от токчета или обувки с гумени подметки. Можело е да са малко по-здрави точно там. Пробити стелки за 5 месеца не говори добре. Пак малки неща, ама…

Фаровете! Тази кола има убийствени фарове! Аз съм напълно доволен. Може да се каже, че това е абсолютният максимум, който може да се извлече от халогенна крушка. Желая на всеки щофьор да кара кола с толкова страхотни фарове! Това е отчасти и от високата каросерия, разбира се. Не е тайна, че колите с най-добри фарове винаги са били високи :)

Преди няколко дни след месеци каране на Дачията, майка ми се качи в Гофла и го покара има няма 4-5 км. Коментарът й беше: „стара кола“. После добави „не може да спира добре“. Замисли се и каза „обаче двигателят и воланът му са страхотни“. Баща ми допълни „бил си е класа някога, това е качеството“. Никой да не си помисли, че Голф 3 е супер кола. Стара каруца е, не живея в приказките. Стара, стара и изтормозена кола, 5-та употреба. Но си има плюсове пред чисто нова Дачия. Както и минуси.

Субективно да я карам Дачията не ми доставя същото удоволстие като да карам мощния, но 15 годишен Голф. В Дачията филосифията е различна, а именно: бавно, спокойно, комфортно (сравнително, за парите си), до крайната цел, без фукане, без претенции, но и без проблеми. За пресметливи хора.

В Голфа сядам с усмивка. В Голфа сядам с удоволстивие. Сядам, въртя ключа и се приготвям. Всичко е на мястото си, може не винаги да работи, но всеки милиметър от тази кола е измислен добре, изглежда добре и ме кефи. Кола за кеф, кола, в която е мислено много. Кола, струвала на времето 2 Дачии. Съвкупността двигател, окачване, волан, скорости, усещане в шофьора крещи „карай ме, радвай ми се, аз искам да доставям удоволстивие“.

Голфът се чупи. Непрекъснато. Все нещо не му работи. Малки проблеми, големи проблеми. От лампичка на таблото до скъсан ангренажен ремък и 12 криви клапана. Голфът харчи много, ръмжи много, върви много, не пали винаги. Голфът е кола за 25 годишен млад мъж със спортни амбиции и с пробити джобове :)

В Дачията сядам отпуснат. Спокоен. Зная, че ще стигна където съм тръгнал. Нито по най-бързия, нито по най-въодушевяващия начин. Няма да изтръпна от удоволствие, но няма да мине през мен и нотка съмнение. Ще стигна. И ел. стъклото ще работи.

С Дачията ще тръгна за Германия. С Голфа няма. Разбрахте ли ме?

Голфът е колата за мен, Дачията колата за майка ми или баща ми.

Ако трябва за последно да обобщя: ако имате толкова пари и нямате претенции от страна на комфорт, вземете си Дачията. Сигурна инвестиция е. Ако имате повече пари и/или претенции, купете си друга кола. Показах на няколко пъти как Голф на 15 години е несравнимо по-добър в детайлите от чисто нова Дачия. Да, някога е бил скъп, но скъпите коли затова са скъпи – защото всеки малък детайл е по-добър. Моторът не вибрира, да се борави с волана е откровено удоволстиве, не се стича вода по предното стъкло, скоростите влизат приятно, ел. стъклата работят със загасен мотор и изваден ключ, имаш място за почивка на левия крак и т.н. и т.н. В Дачия това го няма.

Но същата тази Дачия след 100 000 км или 10 години ще работи и работи и работи. Ще е отдавна изплатена, данъкът всяка година ще е смешен, поддръжката ще е пренебрежимо евтина, ще има ресурс за още 100 000 км без сериозни проблеми, а и ще знаеш как е карана колата, как е пазена и че на нея може да се разчита. Влизаш, въртиш ключа, палиш, потегляш. По това време супер Голфът ще е вече отдавна на вторични.

Това ще е краят на моя разказ. Надявам се сравнително обективно да съм описал всичко. 100% съм забравил много неща, но пък и не казах малко. Бих искал тази тема да се види от възможно повече хора, пред които стои избора точно на Сандеро, за да могат да си направят добре преценката.

За мен автомобилът е практически без сериозни недостатъци, много, много добър за цената си и доста по-солидна инвестиция на парите ви от далеч по-реномирани марки. Причините са няколко. Ще оставя на вас да ги извлечете от прочетеното и да си направите заключенията сами.

Моята оценка – Дачия Сандеро е чудесна кола за парите си!

About these ads

11 отговора към Дачия Сандеро

  1. gogothebee казва:

    Коментар от един форум по темата. Много се смях:

    Хората си се возят на ново а други обикалят покрай тях, цъкат как са се минали тия хорица и след това отиват да си реставрират старите колички на N факториел години но с гръмки имена. Какво да се прави – шарен свят.

  2. macho_pikcho казва:

    Гоулема работа е това гоУФУ :), няма такъв кев.
    Уеуе уеуе, не кола, а самолет :).
    Ако си беше купил стара Японска кола, никога нямаше да се стигне до покупката на нова френско-румънска :) и да си разочарован от постоянно чупещия се гоУф :).

    • gogothebee казва:

      Темата за автомобилостроенето от дадена народност спрямо това от друга е стара колкото света. Винаги едни ще имат някакви предимства и други недостатъци. Да го кажа така – японските автомобили са надеждни – факт. Просто не винаги надеждността е най-големият приоритет в избора на автомобил. Изборът винаги е съвкупност от много други фактори, защото ако не беше така, на първите 3 места по продажби щяха да са Тойота, Мазда и Хонда. Прекрасни автомобили, нечупливи, обаче не подхождат на всеки.

      Покупката на нова френско-румънска в никакъв случай не е продиктувана от порив на сърцето или голяма обич към братята румънци. Продиктувана е от разум, подсказващ ниски експлоатационни разходи след това и липса на „нуждата“ от 4 кръга на волана. Това е нещо като да имаш 15 годишна кола, на която няма какво да се счупи за повече от няколкостотин лева наведнъж (а не да изгърмиш с 3000 лева от вторник до сряда за някоя екзотика от нищото), да не ти пука, че някой ще я открадне, а в същото време да е нова от магазина и да си спокоен, че си изпълнява задълженията. Нещо като спокойствие и непретенциозност в сегашно време.

      • gogothebee казва:

        П.П. Голфът се чупи в рамките на нормалното за годините си и състоянието си. В никакъв случай не искам да излиза, че е супер кола, защото просто не е. Далеч съм и от приказките за супер здравите голфове, на които не им става нищо, минават милиони километри и си „дал 50 лева по окачването за 4 години“. Няма такъв филм. Ако ти покажа списъка със сменени части и проблеми по Голфа, ще се хванеш за главата. Да го кажем така – подминава с пъти покупната му цена. Обаче: това е така, защото си поддържам колите в перфектно състояние и наливам пари в тях, за да знам, че мога да разчитам. Спокойно може да караш кошница с малко пари от произволна националност с почти нулева поддръжка, но това е въпрос на личен избор.

  3. macho_pikcho казва:

    Споко Жоркааа бъзикам се ;), иначе нали онзи ден ми показа таблицата за гоУфУ :P
    Важно е да знаеш: Субару Субару Субару :P пък било то и на 21 години вече :P . Всички ел. джаджи му бачкат :P, сипваш газ и масло и караш :D

    • gogothebee казва:

      :)

      Нали занеш колко е относително това с колите на старо. Аз съм сигурен, че има 100 Субару-та на 21 години, в които почти нищо не работи, както и 100 Голф-а на 2 десетилетия в почти перфектно състояние. Както и обратното. Научих се да не съдя сектантско по това къде е произведена колата, а като е на 20+ години, да гледам как е била поддържана преди :) Нали се сещаш, че ако утре си купиш Субару на 20 години за 1000 лева и предният собственият й е ебал майката от-до, ще започнеш „о, неее, колко се чупи Субару“… Или ако критерият ти за това колко се чупи колата е дали „се движи“. Моите критерии просто са високи. За мен човек (например), който се хвали как за 2-3-4 години притежание на кошница от 2 десетилетия бил дал 300 лева за ремонти, е не просто опасност на пътя, а речникът ми не стига какво.

      Например преди това карах Пежо 205 за 1000 лева, което беше на 18 години като го купих. Карах го 3 години и нещо, минах близо 80 000 км и дадох близо 3к за ремонти. По 1к на година. Обаче можеше и да дам общо 500 лева за този период! Разбираш ли?

      Псувах всичко по него, беше ужасно некадърно направена кола и нямаше ни 1 смислено инженерно решение. Мислех, че съм изсипал 1 торба пари за лагерна количка. После дойде времето на първия Голф 3 GTI. Там тези пари отидоха за по-малко от година за разни неща. След това остана за баща ми и дойде времето на втория Голф 3 GTI (не ми се караша пак такава кола, просто изпадна много изгодно). Е, пак сума ти пари, но дадени не с неудоволствие, а защото колата просто ме кефи. Не се оплаквам, не се жалвам. Сметката е ужасно крива, но това е моят избор и живея с него.

      Аз като имам кола, искам всичко по нея да работи и то перфектно. Като нещо тропне, сменя се. Като нещо не работи, оправя се и то с истинска част, не с менте. Накрая винаги продавам колата на мега финансова загуба, но не това е важното. Важното е докато си я притежавал, да ти е вършела работа и да те е кефила!

      След време и тази кола ще замине, ще дойде времето вече за нещо сериозно (и струващо 10 пъти повече) и тогава ще му мисля. Засега си карам колата, която ме кефи, орпавям чат-пат дребните (или не чак толкова) проблеми по нея и здраве да е :)

      П.П. Трия коментара с клипчето, защото не искам да спамим с простотии темата – хората идват да четат уж сериозно :)

  4. [...] три години и няколко месеца майка ми си купи нова кола. Заводската гаранция е 3 години, а вносителят дава още [...]

  5. It is really a nice and helpful piece of info.
    I am happy that you simply shared this helpful information with us.
    Please keep us up to date like this. Thanks for sharing.

  6. mmm казва:

    Толкова писане с идея:

    На майка ми й върши перфектна работа ………

    • gogothebee казва:

      По-скоро „Толкова писане с идеята ако някой реши да си купи такава кола, да прецени за него ли е или не“. Целта не е да си пиша общи приказки, а да помогна на някого да направи информиран избор.

  7. Стилиян казва:

    Много полезен текст. Поздравления!

Вашият коментар

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 37 other followers

%d bloggers like this: